СЯКАШ два бряга,
опъваме до скъсване
струната на хоризонта.
вечерен бриз я скубе с пръсти.
какво, че пицикатото
на “Зима” от Вивалди
люшка платноходки обич
сред мастиленото синьо.
настръхнали
подводни пещери във мислите
току покажат вход, после го закрият.
едно кристално утро притулва взор
в перчемите на пустите чадъри.
къде се скри любов?
небесното око преля.
честити заспиват праведните.
Диана Я. Павлова